1 март - легенда за мартеницата

Баба Марта с усмивка посрещнете и мартеничка си вържете. Нека тя със здраве Ви дари, с любов и нежност озари! Щастливи и незабравими дни, много сбъднати мечти!

Първи март и раздаването на мартенички  е един от българските празници, който няма аналог в други държави.

Мартениците са наследство от траките, които са били коренното население в древността на днешна България.

Легендата гласи, че мартеницата води своето начало  от хан Аспарух. Неговата сестра Хуба трябвало да пристигне при него и, за да се извести нейното пристигане, имало бял конец, обагрен с кръв. Според хората, това била кръвта на сокола, който носел новината на хан Аспарух точно на 1-ви март.

Други вярвания гласят, че владетелят на прабългарите, хан Кубрат, повикал петте си сина и им завещал да не се разделят, да бъдат винаги заедно, силни и да не могат врагове да ги нападат и поробят.

След време хазарите нападнали прабългарите и пленили дъщерята на Кубрат – Хуба. Предводителят на хуните предложил на братята ѝ да го признаят за техен владетел. В замяна щял да освободи сестра им и да им остави земите. Канските синове били поставени пред трудно изпитание.

  

Най-големият син, Баян, признал хазарското владичество и останал при пленената си сестра. Другите тръгнали да търсят свободна земя за своите племена. Единият се отправил на север, а другите - Аспарух, Кубер и Алцек, потеглили на юг.

Преди да се разделят, братята тайно се уговорили с Хуба и Баян да останат при хан Ашина, докато намерят свободна земя. Уговорили се Аспарух да им изпрати птица, вързана със златна нишка на крачето, която ще бъде знак , за да избягат.

След време Хуба и Баян избягали от лошия хан и достигнали водите на Дунав. Не знаели какво да направят. Само птицата можела да им покаже пътя. Баян взел бял конец, който Хуба вързала на крачето на гълъба. Пуснали птицата да полети, но в този момент се появили преследвачи от хунското племе, които започнали да ги обстрелват. Баян бил ранен от стрела и началото на конеца, който държал, почервенял от кръвта му. В този момент на другия бряг на реката се появил Аспарух с неговите войници. Хуните, като го видели и побягнали.

Аспарух помогнал на Хуба и Баян да минат реката. Взел конеца от Баян и завързал белия му край с червения. Закичил всеки един от своите воини с късче от този свещен конец. След това застанал пред войската и признал, че той и неговите братя не са се вслушали в съвета на баща си и така са заплатили с кръвта си своето разединение. Заръчал червено-белият конец никога да не се разкъсва, защото тази окървавена нишка завинаги ще свързва българите.

От тогава насам, червеният конец е здравата връзка, която свързва българите по света -> да бъдат здрави ( червеният конец), силни и щастливи (белият). В белият цвят е втъкана ЧИСТОТАТА и искреността на отношенията, а червеният - ТОПЛОТАТА на приятелството и ВЗАИМНАТА ОБИЧ.

В народните вярвания Баба Марта е олицетворение на пролетта.  всеки си намисля определен ден до 22 март и по него познава каква ще му е годината -> ако денят е слънчев, ще е успешна; ако вали и времето е лошо - ще има трудности.


Начало /  / 1 март - легенда за мартеницата